Боян Чуков: Приключенията на Макрон в страната на Конфуций
Боян Чуков
за Епицентър.бг
След испанския министър председател Педро Санчес френският президент, съпроводен от ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, посетиха Поднебесната от 5 до 7 април.
Вероятно ще бъдат последвани от немския външен министър Аналена Бербок и посланик №1 на Европейски Съюз Жозеп Борел.
По време на срещата със Си Дзинпин Макрон и неговият хазаин начертаха бъдещото развиване на двустранните връзки, потърсиха задълбочаване на съдействието сред Пекин и Париж.
Но френските анализатори интензивно се питат дали наличието на Урсула фон дер Лайен е придало някаква особена европейска тежест на Макрон?! По въпроса няма единогласие.
Кристиан Сен-Етиен, френски икономист и академични учител, смята, че Макрон се е опитал с присъединението на Фон дер Лайен да сътвори чувство за себе си като за европейски водач. Това е болна тематика за французите.
След деиндустриализирането на Франция европейското водачество мина в ръцете на Германия. В този смисълКристиан Сен-Етиен смята даже, че Урсула фон дер Лайен в действителност е била призната от Си Дзинпин, съпроводена от френския президент.
Европейски Съюз е първия търговски сътрудник на Китай. А от цяла Европа Германия и Италия са преди Франция. „ Париж е съвсем изолиран от Европейски Съюз, който в действителност е главен стопански сътрудник на Китай, по тази причина Париж няма особена икономическа тежест в очите на китайските домакини “, твърди френския геополитолог Бартелеми Курмон. Но казаното дотук важи единствено за икономическата сфера.
По политико-стратегическите въпроси Париж е признат от Пекин като главен артист в Европейски Съюз. Франция е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и е нуклеарна страна, която може да реагира навреме с военна мощ отвън Европа, и има непрекъснато военно наличие в Азиатско-Тихоокеанския район.
Макрон се провали като посредник с Путин за войната в Украйна. Особено когато оповести обществено поверителен телефонен диалог с съветския президент. След идването си в Пекин Макрон се опита много нескопосано да играе ролята на „ вестовой на Джо Байдън “ пред Си Дзинпин.
В самото начало на своята аудиенция Макрон позволи две груби неточности.
Първата е, още с появяването си в Пекин стартира да поучава китайците какво им е преференциално и какво не им е преференциално.
Втората е, че си разреши да заплаши много грубовато Си Дзинпин. Предупреди го да не отива по-далеч в своите връзки с Путин, тъй като това щяло да има отрицателни последици за Китай.
Тези два груби фала бяха мигновено уловени от огромните френски медии. Някои френски коментатори си разрешиха по този мотив много нелицеприятни мнения гарнирани с обидни прилагателни.
Макрон явно не е осъзнал изцяло, че Китай от дълго време не е най-подходящото място да се четат нравоучителни лекции. Явно не си е взел поука и от „ топлия “ банкет, който получи във франкофонска Африка по време на последното му турне, когато още веднъж стартира да поучава своите домакини. Обидното и високомерно, неоколониално държание на западните политици в незападния свят не се толерира повече от множеството азиатски и африкански страни.
В момента този фасон за водене на разговор отвисоко по отношение на локалните ръководещи вирее главно в Източна Европа.
Китайската дипломация в типичния за нея ухилен жанр, самообладание, доброжелателност и вежливост остави френския посетител да се „ наскача на дунапренения батут “.
Създадена му бе удобна конюнктура, която накара френския президент être à l'aise (да има чувство за удобство).
Да се почуства значим и забележителен. И по-разговорлив. Макрон обожава да приказва дълго и да се опива от личния си глас. Тогава той става невнимателен и произнася непотребни изречения, които не звучат доста comme il faut (както прилича, както трябва).
Реално европейските страни са банални протекторати на Съединени американски щати. Ако може да се приказва за някакъв остатъчен суверенитет, то преди всичко е Унгария и ненапълно Франция. В този проект Пекин рационално се пробва да търси по-активен стопански разговор с французите.
Макрон дойде в китайската столица с огромна бизнес делегация от към 50 изпълнителни шефове на огромни френски компании. Придружаваха го ръководителите на френския енергиен колос EDF, Alstom и Airbus.
Но въпреки всичко един от главните акценти на визитата на Макрон беше да бъде разисквана тематиката за войната в Украйна и „ неприятния “ Путин. Френският президент се опита да пропагандира Си Дзинпин да поддържа персонално и обществено позицията на Съединени американски щати и НАТО. Това съгласно Военновъздушни сили не се хареса на китайския водач.
Макрон се опита да извива ръцете на Си Дзинпин и го подкани да окаже напън върху Путин и „ да вразуми Русия “. Китайският водач не реагира на макроновия вербален напън. Невербално му даде знак, че е нервиран. Даже два пъти с скука въздъхна.
Влиятелният френски вестник „ Монд “ смята, че „ Макрон не съумя да убеди Си Дзинпин “. Китаецът не се впечатли от тирадата на „ пратеника на Джо Байдън “ и нито един път не загатна Русия и не произнесе думата „ война “. Вестик „ Монд “ отбелязва, че Макрон не е съумял да убеди Си Дзинпин да осъди желанието на Путин да дислоцира атомно оръжие в Беларус.
Тази идея е пердута на фона на обстоятелството, че Съединени американски щати са разположили тактическо нуклеарно оръжие в Европа още от 50-те години на предишния век в 7 военни авиобази в 5 страни. Броят на американските атомни заряди е трицифрено число. Си Дзинпин дипломатично се измъкна с общи приказки за неразпространение на атомното оръжие, за мира в целия свят и почитание към ползите на всички страни.
Преди идването на Макрон и Фон дер Лайен в Поднебесната новоназначеният китайски министър председател Ли Цян организира своя първи телефонен диалог от новото си работно място със своя съветски сътрудник Михаил Мишустин. Знаково. Но е неверно да се смята, че Си Дзинпин пасивно наблюдаваше пропагандните напъните на Макрон.
Китайският водач елегантно показа френския президент като собствен съдружник в битката против Съединени американски щати, като съобщи, че Франция и Китай „ взаимно противостоят на манталитета на Студената война и блоковата борба “.
Естествено, не е професионално да се одобри, че визитата на Макрон в Поднебесната е единствено поредност от неосъществени планове и откровени провали. През 2021 година англосаксонците изхвърлиха по допустимо най-грубиянски метод Франция от Австралия и AUKUS. По този метод на Париж му бе показано обществено, че е съдружник от второкласен. Единствено с Германия англосаксонците се отнасят по-безцеремонно. Така че в взаимната декларация на Китай и Франция избран интерес съставлява четвърта точка.
Тя касае съдействието на френската тихоокеанска формация с Южния боен окръг на КНР, чиято столица е Гуанджоу. Пекин сега е угрижен за сигурността на комерсиалните потоци КНР-ЕС от Париж и Берлин посредством Москва, Риад и до Гуанджоу. Френският външен дълг е над 120% от Брутният вътрешен продукт на страната. Париж е притиснат от събитията да търси излаз от своето нежелано икономическо състояние.
Англосаксонците демонстрираха на французите, че няма да пуснат френския бизнес в своята икономическа зона. Едва ли са нужни още доказателства. Французите нямат богат избор от пътища за излизане от обстановката. Вариантите са три - Китай, Индия и Русия.
По време на своето посещаване в Китай Макрон имаше съществени проблеми и със своя „ кудук “ в лицето на Урсула фон дер Лайен. Очарователната и надарена немска гинеколожка бе като слон в стъкларски магазин в Поднебесната. Вместо да се концентрира във финансовия аспект на своята задача в Пекин и да притегли китайски вложения в Европейски Съюз... още със слизането от самолета тя реши да се заеме с независимостта на Тайван и „ закла “ Макрон.
Също по този начин Урсула фон дер Лайен още преди отпътуването за Китай разгласи, че развиването на връзките сред Европейски Съюз и Пекин зависят от китайската позиция във връзка с въоръжения спор сред Москва и Киев. На всеки новак посланик е известно, че в случай че една непозната делегация в Китай желае аудиенция й да бъде увенчана с триумф, би трябвало още в първия комфортен миг да съобщи, че поддържа политиката на обединен Китай.
Китайската позиция е пределно ясна: „ В света съществува единствено един Китай, чиято неразделна част е Тайван “. Въобще да биеш път до Пекин, с цел да ядосаш домакините и да се провалиш, не наподобява доста професионално и интелигентно. Но такава си е „ нашата “ Урсула!
Самият Макрон дойде в Пекин с „ задача невъзможна “. Основната му цел за френските национални ползи беше да убеди Си Дзинпин, че е многообещаващ сътрудник и да върне китайските вложения във Франция. На французите им е пределно ясно, че американците ще изтискат стопански Европейски Съюз до дупка.
И по тази причина китайските вложения във френската стопанска система са като „ слънцето и водата “. От друга страна, Макрон като „ вестовой на Джо Байдън “ трябваше да досажда на Си Дзинпин и да го кара да се обади на Зеленски както и да осъди дейностите на Русия.
И то на фона на декларираното от китайския водач единствено преди броени дни на входа на Кремъл, че двамата дружно с Путин ще създадат промени в света, които не са се случвали през последните 100 години. Като похлупак от горната страна, до него се навърташе Урсула фон дер Лайен с нейния несъответстващ тайвански разказ. Наистина, задача невъзможна за Макрон. Днес светът не е същият. Градената грижливо виртуална конюнктура се разпада методично.
Постколониалният нрав и разказ са токсични. Истината въпреки и мъчно се прокрадва все по-настойчиво. Да си го кажем право куме в очи. Макрон и Фон дер Лайен са единствено пешки в световната игра. Но те са лакмусови хартийки за протичащото се по света.
За Франция може с горест да се установи, че президенти с качествата на Ширак, Митеран, та дори и на Сарко „ Американеца “ от дълго време са потънали в историята. За великия военачалник Дьо Гол да не приказваме. Минало незабравимо.
